Над 500 млн. лв. вноска, за да прекрачим в чакалнята на еврото
Снимка pixabay
България наподобява една концепция по-близо до присъединяването към валутно-обменния механизъм ERM II, по-познат в разговорния език като " чакалнята на еврозоната ", пише banker.bg . Поне това се разбра от едно много енигматично обръщение на финансовия министър Владислав Горанов: " Ако всичко се развива както е в нашите глави, до моя рожден ден всичко би трябвало да е завършило ", сподели преди дни Горанов на брифинг в Министерския съвет, без да посочи, че е роден на 30 април.
Какво е в " главите " на управниците подразбрахме, въпреки и мъчно. Още по-трудно е обаче да се каже какво е в главите на финансовите министри от еврозоната (обединени в Еврогрупата), както и в главите на новите ръководители на Европейската централна банка и на Европейската комисия - надлежно французойката Кристин Лагард и германката Урсула Фон дер Лайен. Всъщност това са трите институции, от които зависи по кое време България ще прекрачи прага на еврочакалнята. Но заради неуредиците към съставянето на новата Еврокомисия и Брексит като че ли кандидатурата на България изпадна от дневния им ред.
Заложеният от Горанов период въпреки всичко ненапълно съответствува с прогнозите на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Преди месец Кьоних разгласи, че България може да се причисли към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година.
Елке Кьоних бе първият почитан европейски представител, който обрисува новите периоди. Тя следи процеса по присъединението ни към така наречен " чакалня за еврозоната ", защото дружно с него ще влезем в тясно съдействие в банковия съюз. Това значи, че българските банки ще стартират да вършат вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, управителен от Кьоних.
Присъединяването ни към валутния съюз има съответни финансови измерения - става дума за вноска от 548 млн. лв.. Тези средства ще се употребяват за избавяне на закъсали банки във всички страни от еврозоната. Това бе написано още през април с промените в Закона за преструктуриране на кредитните институции.
Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден през 2015 година. Досега в него са насъбрани 548 млн. лв.. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лв.. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лв., а през идващите две години - общо 248 млн. лв..
Страната ни изрази публично желанието си за присъединение към ERM II предишния юли. Процедурата включваше проведен от ЕЦБ обзор на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки - " УниКредит Булбанк ", " Банка ДСК ", Обединена българска банка, Първа капиталова банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк.
Паралелно обаче България пое и спомагателни задължения. В свое мнение от декември 2018 година Еврогрупата прикани българските управляващи " да извършат задълбочено промените в региона на правосъдната система, битката с корупцията и с проведената престъпност поради тяхната значимост за стабилността и целостта на финансовата система ".
Правителството и Българска народна банка изрично декларират, че желаят по едно и също време присъединение към ERM II и към Банковия съюз. Стандартният престой в " чакалнята на еврозоната " е към три години. Но действителната промяна на лв. с еврото зависи както от прецизното осъществяване на Маастрихтските критерии, по този начин и от действителната конвергенция - доближаване на приходите ни и на виталния ни стандарт с тези в страните от еврозоната. Точно по тази причина може да се допусна, че България ще остане по-дълго в ERM II от общоприетия период от три години.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
България наподобява една концепция по-близо до присъединяването към валутно-обменния механизъм ERM II, по-познат в разговорния език като " чакалнята на еврозоната ", пише banker.bg . Поне това се разбра от едно много енигматично обръщение на финансовия министър Владислав Горанов: " Ако всичко се развива както е в нашите глави, до моя рожден ден всичко би трябвало да е завършило ", сподели преди дни Горанов на брифинг в Министерския съвет, без да посочи, че е роден на 30 април.
Какво е в " главите " на управниците подразбрахме, въпреки и мъчно. Още по-трудно е обаче да се каже какво е в главите на финансовите министри от еврозоната (обединени в Еврогрупата), както и в главите на новите ръководители на Европейската централна банка и на Европейската комисия - надлежно французойката Кристин Лагард и германката Урсула Фон дер Лайен. Всъщност това са трите институции, от които зависи по кое време България ще прекрачи прага на еврочакалнята. Но заради неуредиците към съставянето на новата Еврокомисия и Брексит като че ли кандидатурата на България изпадна от дневния им ред.
Заложеният от Горанов период въпреки всичко ненапълно съответствува с прогнозите на ръководителя на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Преди месец Кьоних разгласи, че България може да се причисли към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година.
Елке Кьоних бе първият почитан европейски представител, който обрисува новите периоди. Тя следи процеса по присъединението ни към така наречен " чакалня за еврозоната ", защото дружно с него ще влезем в тясно съдействие в банковия съюз. Това значи, че българските банки ще стартират да вършат вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, управителен от Кьоних.
Присъединяването ни към валутния съюз има съответни финансови измерения - става дума за вноска от 548 млн. лв.. Тези средства ще се употребяват за избавяне на закъсали банки във всички страни от еврозоната. Това бе написано още през април с промените в Закона за преструктуриране на кредитните институции.
Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден през 2015 година. Досега в него са насъбрани 548 млн. лв.. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лв.. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лв., а през идващите две години - общо 248 млн. лв..
Страната ни изрази публично желанието си за присъединение към ERM II предишния юли. Процедурата включваше проведен от ЕЦБ обзор на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки - " УниКредит Булбанк ", " Банка ДСК ", Обединена българска банка, Първа капиталова банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк.
Паралелно обаче България пое и спомагателни задължения. В свое мнение от декември 2018 година Еврогрупата прикани българските управляващи " да извършат задълбочено промените в региона на правосъдната система, битката с корупцията и с проведената престъпност поради тяхната значимост за стабилността и целостта на финансовата система ".
Правителството и Българска народна банка изрично декларират, че желаят по едно и също време присъединение към ERM II и към Банковия съюз. Стандартният престой в " чакалнята на еврозоната " е към три години. Но действителната промяна на лв. с еврото зависи както от прецизното осъществяване на Маастрихтските критерии, по този начин и от действителната конвергенция - доближаване на приходите ни и на виталния ни стандарт с тези в страните от еврозоната. Точно по тази причина може да се допусна, че България ще остане по-дълго в ERM II от общоприетия период от три години.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ